от Николай Йотов и Ивелин Калушков

    Устройство

     Парапланерът се състои от крило, на което посредством върви, колани и карабинери е закачен пилот в сбруя (седалка).

    Крило

    Крилото на парапланера в план (погледнато отгоре) е с близка до елипса форма и се състои от ляво и дясно полукрило (посоките винаги се определят според посоката на движение), които са съставени от отделни камери, разделени от стени.
     Предната част на крилото се нарича атакуващ ръб и там се намират отворите на камерите, от където постъпва част от въздушният поток, която изпълва камерите на крилото с въздух. Задната част на крилото се нарича изходящ ръб.
     Централната част на крилото се нарича центроплан. Крайната област на всяко полукрило се нарича ухо.
     Разстоянието от единия край на крилото до другия се нарича разпереност.
     Погледнато отпред, крилото е с дъговидна форма, която е необходима за аеродинамичната и куполната му устойчивост. Заради дъговидната форма, трябва да разграничаваме разпереност на разстланото на земята крило от проектна разпереност и също трябва да разграничаваме площ на разстланото на земята крило от проектна площ. Проектната площ е тази, която носи товара, независимо колко голяма е площта на разстланото на земята крило. .

    Всяко полукрило се състои от набор сечения/ профили зададени чрез формата на стените на камерите. Профилът има горна и долна повърхност. Разстоянието от най-предната до най-задната част на всеки профил се нарича хорда. Основните характеристики на профила са дължина на хордата, дебелина на профила и позицията и.

    Окачване на парапланера

Окачването на парапланера служи за:
     – разпределение тежестта на пилота по повърхността на крилото;
     – придаване форма на крилото;
     – задаване на балансировъчни ъгли на атака на различните сечения от крилото (центроплана, ушите), чрез конструктивна промяна дължината на вървите;
     – управление проекцията на ъгъла на атака в полет.

     Окачването се състои от върви, колани и карабинери.

     Вървите се завързват за многобройните точки на окачване по долната повърхност на крилото, свързани със стените на камерите.

     Тъй като вървите са източник на съпротивление, конструкторите на парапланери се стремят да намалят тяхната обща дължина – например, чрез използване на диагонали между стените на камерите се подобрява разпределението на усилията и съответно се намалява необходимостта от голям брой точки на окачване.

     В напречно направление (погледнато отзад), вървите се разделят на леви и десни според това дали са захванати в лявото или дясното полукрило. Връвта захваната за края на ухото се нарича стабило връв. Тя е с различен цвят за да се разпознава лесно и се дърпа за изчистване връзвания и заплитания на плата с вървите.
     В надлъжно направление (погледнато отстрани), вървите са разделени успоредно на A, B, C и D върви, като А вървите са най-близко до атакуващия ръб, а D вървите са най-далече. Най-близо до изходящият ръб са захванати вървите на спирачките (вървите на управленията).

     Захванатите за точките на окачване върви се свързват към обединяващи ги по-дебели върви надолу, които накрая са захванати за съответните A, B, C и D колани, чрез триъгълни метални елементи наречени майони. Коланите са съшити заедно в ухо, през което се закачва карабинер, свързан със сбруята на пилота.

     За най-задния колан е зашит къс ремък с макаричка, през която минава връвта на съответното управление/ спирачка до захващането и с ръкохватката на спирачката(ръкохватката на управлението). Така управлението остава в досега на ръцете на пилота, ако случайно го изпусне.

    Някои съвременни и спортни крила използват твърди елементи в конструкцията си и може да нямат C или D върви и колани.

    Коланите са устроени така, че при опъване на система с макари по А колана се опъват последователно A, B, C и D коланите надолу и така се намалява ъгъла на атака на крилото. Това се нарича система за скорост (speed system). Някои парапланери са оборудвани с тримери, които натягат или отпускат задните колани и също имат ефект на управление ъгъла на атака.

Сбруя / седалка
    Парапланериската сбруя обхваща тялото на пилота и придава тежестта му към крилото, чрез карабинерите, коланите и вървите. Сбруята трябва да:
     – задържи тялото на пилота във всяка позиция (дори с главата надолу);
     – даде възможност на пилота да управлява крилото, като премества центъра на тежестта на тялото си настрани;
     – да позволи монтирането и лесното използване на система за скорост; 
     – има средства за активна защита (запасен парашут) и за пасивна защита (протектор); 
     – осигури комфортна позиция на пилота за продължаващи часове полети;
     – да позволява достатъчно свобода на движение (бързо бягане при излитане и кацане, лесно влизане и излизане).

     Обикновено сбруята има дъска на която седи пилота, под която минават основните колани, за които са захванати карабинерите за връзка с коланите на крилото. За карабинерите са закачени допълнителни колани които минават през рамената и зад облегалката за гърба на пилота. Осигуряването на пилота в сбруята става, чрез закопчаването на гръден колан между карабинерите и бедрени колани.

     Закопчаването на бедрените колани е особено важно, защото все още има смъртни случаи на изпаднали от сбруята пилоти. С цел безопасност, на повечето съвременни сбруи, закопчалката на гръдния колан е закачена с ремък за един от бедрените колани и така предотвратява изпадането на пилота, ако забрави да закопчее бедрените колани. Също така някои производители използват комбинирани бедрено-гръдни колани.

    Сбруите на начинаещите са седнал тип, докато опитните пилоти и спортистите се стремят да намалят съпротивлението от тялото си и използват предимно легнал тип сбруя с чохъл, където се прибират краката. 

    За да не изтръпват краката от ръба на дъската при продължителни полети, на седналият тип сбруи може да се постави стреме, което поема част от тежестта на краката, позволява по-добър контрол върху тялото и лесно влизане в сбруята при излитане. Обикновено за стремето, чрез ластик е свързана стъпенката на системата за скорост, което я прави по-лесна за намиране и работа с краката. 

    С изключение на някои специализирани сбруи (олекотени за походи с летене, акро и други), сбруите са екипирани с гръбен протектор, който пази таза и гърба на пилота от опасни наранявания. 
    Гръбният протектор се състои от дунапрен с определена форма и дебелина, който е затворен плътно в калъф от трудно пропускащ въздуха плат. Така по-благоприятно се поема, абсорбира и разпределя енергията при удар. 
    На същият принцип работят и допълните системи с въздушна възглавница (airbag). Те се пълнят с част от въздушния поток, а на входа им клапа не позволява на въздуха да излезе при удар. 

    При проектирането на сбруите, производителите решават къде да поставят отделение за запасния парашут – под седалката, на гърба или в отделен контейнер закачен отпред на гръдния колан (front container). Важно е ръчката, чрез която се издърпва и хвърля запасния парашут да бъде на удобно място, а системата на отделението/ контейнера на запасния парашут да не бъде твърде стегната (трудно издърпване) или твърде хлабава (самоволно отваряне). Обикновено коланът на запасният парашут се свързва към сбруята с помощни колани закрепени в областа зад рамената. Така при снижение със запасен парашут, тялото на пилота запазва ергономична леко приведена напред позиция, за по-леко приземяване. 

Здравина на материалите на парапланера

    За да пребори страха, начинаещият пилот трябва да се довери на произведеното от друг. 

    Платът на парапланера е изработен от синтетични платове (Skytex, Galvanor) с армировка, срещу разцепване. В зависимост в коя част на крилото се ползват (горна повърхност, долна повърхност, ребра, атакуващ ръб), производителят избира платове с различна дебелина (g/m2). Платовете са механично изтъкани, оцветени и импрегнирани при постоянен контрол на качеството. 
    Импрегнирането на плата със специална промазка го защитава от UV лъчите и намалява неговата порьозност (въздухо пропускливост ). С течение на времето, слънцегреенето и механичното триене на плата по земни повърхности (стартове, кацалки) намаляват неговите качества. Към края на ресурса на крилото (обикновено 500 полета или часа) се износва повечето от промазката, с което започва рязко стареене на нишките на плата. 
    Състоянието на плата се следи, чрез отчет на ресурса (нальота) и проверки с порьозиметър и бетсометър. 

    В зависимост от схемата на окачване, производителите използват различни по дебелина върви. Основните материали са Kevlar, Dyneema, Aramid и Polyester. 0.8 mm връв издържа 80 kg, 2.2 mm – 220 kg. 
    Освен ако не са механично повредени от закачания и триене при излитане, кацане или придървяване, вървите надживяват ресурса на плата. Това не важи за спортните върви без обшивка, които са изложени по-силно на външни въздействия (UV, H2O) и трябва да се сменят на 150-200 часа. 
    С течение на времето, поради външни въздействия, вървите променят своята дължина и трябва да се проверяват за отклонения от производствените норми. Често поради влага има свиване с по 2-5 cm оплетката на слабо натоварените C и D вървите, което променя ъгъла на атака на крилото и кривината на профила. Подобни отклонения са слабо доловими при учебните крила, но могат да доведат до драстична промяна в режимите на полета и поведението при спортните модели с тънки и чувствителни профили. 

    Вървите са свързани за коланите, чрез триъгълни стоманени майони. Те имат резба и гайка, която позволява отварянето им за поставяне и махане на върви.
     3 mm Stainless Oval Maillon издържа надлъжно 800 кг и напречно 160 кг.
     Коланите са направени от полиестерна лента, която издържа над 1100 кг.
     Теглото на пилота се носи основно от левите и десните А и B колани. 

    За крило с площ 25 м2 , натоварено със 75 кг пилот е измерено, че всеки А колан е натоварен с 16 кг сила, а всеки В колан – с 10 кг сила. 

    Изискване при тестване на крилото и сбруята е да издържат до 10 G (10х теглото на пилота), без да има разрушаване на конструкцията или елементите и (скъсване на върви, шевове, плат, колани, разрушаване на карабинери и т.к.н.). 

Грижа за парапланера
    Добрата грижа за парапланера удължава живота му и дава безопасност и комфорт във въздуха.

    Основните причини за стареенето и отслабването на материалите на парапланера са околната среда и механичните влияния. 
    Влиянието на околната среда се дължи на слънчевата светлина (UV), атмосферната влага и температурни промени. 
    Механичните влияния оказват механично въздействие върху здравината и структурата на материалите и се дължат на:
     – нормални и екстремни полетни натоварвания;
     – триене по земята при излитане, приземяване, сгъване и разгъване;
     – деформации и триене при сгъване и транспортиране;
     – закачане по клони, храсти, тръни, корени, камъни, скали и други, които заедно с неволните настъпвания на плата и вървите могат да доведат до разкъсвания и повреди.

     Макар, че в ежедневният живот рядко се грижим за вещите които ни служат, в авиацията това е повече от задължително:
     – не излагайте излишно на слънчева светлина крилото, вървите, коланите и сбруята, защото те са направени от синтетични материали на петролна основа, които бързо се състаряват от UV лъчите. Тънкият плат на крилото е особено уязвим!
     – избягвайте да мокрите парапланера и го изсушете напълно преди да го сгънете за продължително съхранение. Влагата помага на праха и дребните частици да проникнат дълбоко в материалите, с което ускоряват механичното им износване. Влагата води до деформации на материалите и най-често до свиване на вървите. Влагата също причинява плесени. Ако намокрите крилото в солена вода, то след това го измийте обилно със сладка вода, защото солта действа абразивно и химически върху плата и вървите. Обикновено крилата не се мият, но ако се наложи, то използвайте мека влажна кърпа или гъба без сапуни и химикали;
     – избягвайте екстремните температури , защото те влияят на промазката на плата и съкращават живота на крилото. Топлината в оставената на слънце затворена кола може да промени структурата на пластмасовите подсилки и плата. Ниските температури пък в комбинация с влага могат да повредят вървите и плата (разкъсване на микро нишки при замръзване) и намалят тяхната здравина;
     – избягвайте излишно триене по земята и други повърхности. Дори сухата трева действа като шкурка! 
     – периодично почиствайте парапланера от насъбралите се прах и песъчинки в камерите. Повечето крила имат специални за целта велкро отвори в задната част на ушите, но освен тях преглеждайте и другите камери на крилото;
     – при сгъването след полет премахвайте насекомите и особено скакалците. Те не обичат да ядат синтетика, но обичат свободата си и правят дупки по пътя си към нея;

Изобщо бъдете внимателни с парапланера:
     – внимавайте да не настъпвате плата и вървите, защото може да ги повредите, особено ако отдолу има камъни и твърди предмети;
     – преди излитане проверявайте грижливо дали дърпането при напълването на крилото няма да закачи плата и вървите в камъни, корени, клони храсти с бодли и други, които могат да ги скъсат. Ако вятърът премести крилото по старта проверете отново за възможни закачания. Бъдете готов да спрете да дърпате крилото за напълване ако усетите, че се е закачило някъде. Най-добре е да го напълните няколко пъти преди излитане за да подредите крилото и вървите, да прецените терена и условията, за да улесните напълването за излитане;
     – след кацане не оставяйте крилото да падне върху атакуващият си ръб (има случаи на скъсани оребрения и камери от пневматичният удар);
     – сгъвайте крилото камера по камера, като твърдите подсилващи елементи при атакуващият ръб трябва да бъдат успоредни един до друг, без да ги прегъвате при навиването на крилото. Сменяйте централната камера по която сгъвате двете половини от камерите за да не предизвиквате стареене на плата от пречупване (когато искаме да скъсаме лист хартия на определено място ние го пречупваме няколко пъти там). Не сгъвайте парапланера прекалено стегнато. При сгъване използвайте принципа на разделяне на материалите – например поставяйте коланите с техните метални елементи в защитна торба срещу триене о плата при транспортиране. Използвайте пристягащата (велкро) лента отвън на вътрешната торба на крилото. Навиването на сгънатото по камери крило става от изходящият ръб към атакуващия. Не бъдете нетърпеливи и не натискайте силно плата за да изтикате въздуха по-бързо към отворите на камерите;
     – aкробатиката предизвиква силни претоварвания на парапланера, а резултантните деформации не се възстановяват напълно; 
    – съхранявайте парапланера на сухо, тъмно и проветриво място при умерена температура; 
     – производителите на парапланери препоръчват периодични проверки състоянието на парапланера в специализираните тест центрове (http://test.skynomad.com/bg/).

Ремонти на парапланера
Най-честите повреди по парапланера са: 
    – разкъсвания на плата 
         – големи >10 см 
         – малки до 10 см 
    – разкъсвания на бронята на вървите 
    – скъсване на връв 
    – разшиване или скъсване на шев 
    Малките разкъсванията на плата до 10 см могат да бъдат залепени със специална лепенка (самозалепващ rip stop плат), който обикновено идва в комплект с всяко ново крило. Изрязват се лепенки с размер малко по-голям от разкъсаната област, като се заоблят се краищата им за да се разлепват по трудно от постоянно проникващите през експлоатацията прах и мръсотии. Платът около скъсаното се почиства с влажен плат и се оставя да изсъхне. Скъсаните части се напасват и върху тях се залепя лепенката. Отдолу е добре да се постави твърда подложка за добро притискане на лепенката към плата с твърд предмет (нокът). Разкъсванията над 2 см е желателно да се залепят двустранно. 
    По големите разкъсвания се залепят и зашиват. Твърде големите разкъсвания изискват подмяна на цялата камера, което се прави от производителя или специализираните центрове за ремонт. 
    Разкъсванията близо до шев, също изискват специализиран ремонт. 

    Най-опасни са скъсванията на горната повърхност в областта на атакуващият ръб, където се създава основна част от аеродинамичната сила и където са най-големите натоварвания. 

    Разкъсванията на бронята (оплетката) на вървите, при които няма нарушаване целостта на сърцевината, не са непосредствена опасност за здравината на връвта. Временно се допуска събиране краищата на оплетката и залепянето им с рип-стоп лепенка. Все пак наранените върви трябва да се подменят възможно най-скоро, защото връвта става уязвима на околните условия и на други възможни наранявания. Повредената връв се сменя с идентична от производителя или се изработва от специалист според данните от производителя и след измерване на симетричната и в другото полукрило. 

    Връзването на скъсани върви е недопустимо, защото възлите намаляват здравината до 40% и защото скъсяването на вървите променя профила на крилото и компрометира безопасността на полета. 

    Протрити или износени колани трябва да се сменят изцяло. Същото важи за други елементи като системата за скорост, деформирани или нефункциониращи майони, карабинери или макари. 

горе ^